Дългуч: поредният песимизъм в руското кино
" Дългуч " (предпочитам да запазя превода на заглавието, макар че " Върлина " май е по-точно) е първото ми запознанство с детето чудо Кантемир Балагов и съм безмълвно очарован!
Не единствено аз – филмът завоюва режисьорската премия и наградата на ФИПРЕСКИ в паралелната стратегия Un Certain Regard в Кан , обикаля света и натрупа други оценки – още пет, оценката в IMDb е 7.2, а премиерата в Съединени американски щати (29 януари), както и възторжената публикация в " Ню Йорк Таймс " допускат присъединяване и в конкуренцията за " Оскар ". Това е втората лента на Балагов, а първата – " Теснота " , няма превод, само че ще я виждам...
Ия (Виктория Мирошниченко) е двуметрова млада жена по прякор " Дългуч ", албинос с бели коси и мигли , транспарантни очи, продълговато неясно лице и мършаво тяло, само че е блага, нежна, кротка, порядъчна. Тя е санитарка в следвоенен, град фантом, който помни даже канибализъм по време на обсадата. Грижи се безрезервно за ранените, изключително за парализирания отзивчив, изпит и с напрегнат взор някогашен снайперист Степан (Константин Балакирев), както и за дребния си Паша (Томофей Глазков), малък, клатушкащ се сричащ запъртък. Но Ия има пристъпи на вцепеняване и застиване с вторачен невиждащ взор (последица от фронтова травма) и това предизвиква една покруса. Тогава от фронта се завръща мъничката, чернокоса и чаровна Маша (Василиса Перелигина), другарка на Ия, с саркастичен взор и носле като копче, която се нанася при нея. Оказва се, че тя е същинската майка на Паша, който към този момент го няма.
Двете приятелки вземат решение да потърсят обич, алкохол и утеха из тъмните, снежни и пусти улици на Ленинград, където се срещат със Саша (Игор Широков), слаб младеж с безволева брадичка, отговорен взор, който тутакси се влюбва в Маша. Тя обаче ни става антипатична , тъй като е отмъстителна, лукава, показно безчувствена, желае да манипулира хората и мисли, че всички ѝ дължат нещо. И изнудва с възможен донос до Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) началника на болничното заведение Николай Иванович (Андрей Биков) да спи с Ия. Поне приятелката ѝ е длъжна да го стори, тъй като й е длъжница.
В един талантлив епизод в остаряла заграбена аристократична къща, населявана от болшевишката върхушка, изтънчената, доста красива майка на Саша, Любов Петровна (Ксения Кутепова) с рязък докрай, спокоен и толерантен звук ни разкрива мъчителната и жестока истина. Наивната и непосредствена Маша, която е пристигнала да се сродява със фамилията, в действителност е била ППЖ (походно-полева жена), или ВПЖ (военно-полева жена) – фронтова продажница (най-накрая някой да уточни този неприличен факт). И ние внезапно ѝ прощаваме всичко.
След една война, извоювана без оглед на човешките жертви , в която, или личен състав за утеха в почивките измежду борбите, с наказателни батальони и роти на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) зад тях, когато една тирания побеждава друга, сред оживелите и падналите на бойното поле май няма огромна разлика. Ия е безумно, несподелено и нещастно влюбена в Маша , а двете могат единствено да мечтаят, и то за миг, за живот, в който ще бъдат дружно и щастливи. Всъщност ще прекарат оставащите им години в сивота, послушание и, както и почтеният, героичен и съчувствен Николай Иванович.
Не единствено аз – филмът завоюва режисьорската премия и наградата на ФИПРЕСКИ в паралелната стратегия Un Certain Regard в Кан , обикаля света и натрупа други оценки – още пет, оценката в IMDb е 7.2, а премиерата в Съединени американски щати (29 януари), както и възторжената публикация в " Ню Йорк Таймс " допускат присъединяване и в конкуренцията за " Оскар ". Това е втората лента на Балагов, а първата – " Теснота " , няма превод, само че ще я виждам...
Ия (Виктория Мирошниченко) е двуметрова млада жена по прякор " Дългуч ", албинос с бели коси и мигли , транспарантни очи, продълговато неясно лице и мършаво тяло, само че е блага, нежна, кротка, порядъчна. Тя е санитарка в следвоенен, град фантом, който помни даже канибализъм по време на обсадата. Грижи се безрезервно за ранените, изключително за парализирания отзивчив, изпит и с напрегнат взор някогашен снайперист Степан (Константин Балакирев), както и за дребния си Паша (Томофей Глазков), малък, клатушкащ се сричащ запъртък. Но Ия има пристъпи на вцепеняване и застиване с вторачен невиждащ взор (последица от фронтова травма) и това предизвиква една покруса. Тогава от фронта се завръща мъничката, чернокоса и чаровна Маша (Василиса Перелигина), другарка на Ия, с саркастичен взор и носле като копче, която се нанася при нея. Оказва се, че тя е същинската майка на Паша, който към този момент го няма.
Двете приятелки вземат решение да потърсят обич, алкохол и утеха из тъмните, снежни и пусти улици на Ленинград, където се срещат със Саша (Игор Широков), слаб младеж с безволева брадичка, отговорен взор, който тутакси се влюбва в Маша. Тя обаче ни става антипатична , тъй като е отмъстителна, лукава, показно безчувствена, желае да манипулира хората и мисли, че всички ѝ дължат нещо. И изнудва с възможен донос до Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) началника на болничното заведение Николай Иванович (Андрей Биков) да спи с Ия. Поне приятелката ѝ е длъжна да го стори, тъй като й е длъжница.
В един талантлив епизод в остаряла заграбена аристократична къща, населявана от болшевишката върхушка, изтънчената, доста красива майка на Саша, Любов Петровна (Ксения Кутепова) с рязък докрай, спокоен и толерантен звук ни разкрива мъчителната и жестока истина. Наивната и непосредствена Маша, която е пристигнала да се сродява със фамилията, в действителност е била ППЖ (походно-полева жена), или ВПЖ (военно-полева жена) – фронтова продажница (най-накрая някой да уточни този неприличен факт). И ние внезапно ѝ прощаваме всичко.
След една война, извоювана без оглед на човешките жертви , в която, или личен състав за утеха в почивките измежду борбите, с наказателни батальони и роти на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) зад тях, когато една тирания побеждава друга, сред оживелите и падналите на бойното поле май няма огромна разлика. Ия е безумно, несподелено и нещастно влюбена в Маша , а двете могат единствено да мечтаят, и то за миг, за живот, в който ще бъдат дружно и щастливи. Всъщност ще прекарат оставащите им години в сивота, послушание и, както и почтеният, героичен и съчувствен Николай Иванович.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ